За книгата: година / Карнаухов излезе на коловозите зад ниска тухлена ограда, в която някой беше направил дупка много отдавна. Той пресече две линии от коловози, гледайки през цялото време надясно и наляво - но нямаше влакове. Беше влажно. Някъде вляво, много далече, поне така изглеждаше заради мъглата, зад блестящите стоманени наклонени релси, сградата на Депото едва тъмнееше. Там той трябваше да се срещне с момчета от паралелен клас, те обещаха да го запознаят с приятели от железопътния техникум. Те се возеха на товарни влакове няколко месеца, публикуваха свои снимки, получиха куп харесвания и вниманието на най-красивите момичета.